Mariken van Nieumeghen

(внимателно с разкаянието)

Звездна е нощта.

Беше.

Сега, дълбоко в небето

Луната се дави в облаци.

Тъмнината е защита,

наметало срещу самота.

Под негостолюбивия бодлив плет,

обрамчващ градината на леля й,

Марике лежи, не спи

и не знае,

хубав ли беше денят или странен,

с лош край.

Лаещ смях и гласове на пияни търговци.

Кръчмата на пазара затваря.

Става студено.

Леля й, скъперницата,

й отказа легло и вечеря. Градска кучка,

като тези, виещи в нощните задни дворове.

Марике зъзне в тънкия шал.

Пазарът в Немеген, любимо място.

Съкровища по сергиите.

Лъскави платове,

цветна вълна,

подправки и захар.

Би убила и продала душата си за

захарен конус.

Театър.

Марионетки на блудници, царе,

каещи се за греховете си

и той, Принцът на тъмните

вещества и умения, в червено.

Марике не може да откъсне очи от

малката дървена сцена.

Пасторът ги предупреждаваше за греха,

как можеш да се пазиш

от нещо, което не знаеш?

De duivel.

Надут червен петел.

Ръцете й са разкървени от

острите клюновете на живите пилета

на чичо й. Мъкна ги на гръб,

в клетка, от селото до градския площад

и ги продаде изгодно.

Живи.

Също и яйцата.

Също и млякото.

Също и маслото.

Също и репите.

Също и хляба.

Тежък товар за пари,

за свещи,

за още пилета,

за коза,

за плевня,

за лъжици,

не за захар,

не за златна обеци,

не за копринена риза,

не за....

Грях е. Закъсня.

Пътищата са опасни,

чичо й предупреди.

Не братът на майка й,

другият чичо.

В рода на баща й имат милостиви сърца.

Чичо й отгледа сирачето на брат си -

Марике, сега под плета.

Пада нощна влага.

Her uncle wasn’t a paedophile.

Not on record, anyway.

Някой стои и я гледа,

струва й се.

Зъбите му и лявата му зеница

проблясват

напрегнато и с интерес.

Струва й се.

Изправен до плета. Силно заинтригуван.

Не е празрак.

Не е прозрачен.

Много тихо стана.

Кучетата се усмириха.

Луната, възкръснала удавница,

изплисква синя светлина.

Дясното му око е съвсем кухо.

Дълбоко, като ров.

Странно.

Висок.

Тъмен.

Непохватен.

Супер привлекателен. На около ...

стар. Древен като чичо й.

Марике си знае цената. «Не е грозна»,

is an understatement.

Тръсва коси и се втренчва,

очакващо, изпитателно

и строго

в непознатия. Не се страхува.

Човекът (ако той е човек) явно е доброжелателен.

Your move, dude! –

подканва го мислено момичето,

после премисля.

Следва много известният от Ренесанса до днес,

станал култов,

диалог

на Марике от Немеген с Дявола.

Сцена 1 (Августовска нощ, някъде в покрайнините на Немеген. Плет, потънал в полумрак, частично осветен от синя луна. Синкаво-виолетова светлина пада върху лицата на разговарящите. Светлината се отразява предупредително в лявото око на Дявола. Лявата част на лицето на Мареке тъне в загадъчна сянка.)

М.: - Кой си ти?

Д.: - Пътуващ учен.

М.: - Кой си ти?

Д.: - Професор по всичко,

М.: - Кой си ти?

Д.: - Философ. Немски идеалист.

М.: - Кой си ти?

Д.: - Астроном и алхимик.

М.: - Кой си ти?

Д.: - Влюбен. Ако дойдеш с мен и си моя за седем години, ще научиш всичко за риторика, музика, алгебра, геометрия, логика, граматика. И ... за най-съкровенно желаната от всички наука – алхимия. Ще си учена, уважавана. Богата. .

М.: - Кой си ти?

Д.: - Учител по съвместителство. Твоят частен учител..

М.: - Кой си ти?

Д.: - Луцифер. Принцът на нощта и подземните енергии. Едноокият Moenen. Who do you want me to be7

М.: - Dacht ik al! Призна си, Звяр от Преизподнята! Интересувам се главно от метафизика. И още, няма значение дали си принц или просяк. Мога да се справя и с двата социални типа.

Д.: - Мяу! (Дяволът се превръща в черна котка и се оттърква в крака на доволната Мареке. Луната е отново връхлетяна от облаци. Говорещите са постигнали споразумение и сделката е сключена.)

Завеса.

След години четене на философия,

книга за естетиката на Кант.

Защита и коктейл.

Знам, че кухината в окото на

Дявола, е бездната

на възвишеното.

Пропастта на губенето и намирането.

Хвърляш се, доброволно,

с главата надолу,

и излизаш. Без въздух в дробовете,

нова в знанието.

Алхимия на метаморфозите.

Живея в средновековен

църковен приют,

създаден за сираци,

жени без семейство,

стари монахини.

жени на науката,

неомъжени бременни жени,

политически неудобни жени,

чувам стъпките им,

заглъхващи в коридорите.

Магнолиите цъфтят над реката

в двара на Декана на теологическия факултет.

Над моравата в Spanish Quarter

се носят семена от глухарчета.

4. юли. Свадба в църквата.

Кой е младоженецът?

Begijnhof в Льовен.

Снимат филм за Марике от Немеген.

След седем години.

Сцена 2 (Вила на британските вирджински острови, слънчева, просторна тераса пред infinity pool. Маса за закуска и готвач, правещ омлети. В градината, между терасата и басейна, котка преследва колибри. Луцифер седи пред чаша кафе и чете вестник. Марике чете съобщенията си в Instagram. Тя е видимо отегчена и раздразнена.)

М.: - Кой си ти? След седемгодишна връзка ...

Д.: - Брак.

М.: - Кой си ти? След седемгодишен брак искам да видя чичо си. Да отида до селото. Да Немеген. Не съм гледала театрална постановка на нидерландски от векове!

Д.: - Седем години,

М.: - Кой си ти? Настоя да си сменя името. Мареке ти напомняло за майката на знаеш кого ... не харесвам Emmeken. Who’s Lilith, by the way7

Д.: - Est-ce que tu m'aimes7

М.: - Не знам. Объркана съм. The spark is gone. Искам да пиша, имам идея за книга.

Кой си ти?

Д.: - Влюбен.

М.: - Кой си ти?

Д.: - Ти научи всичко, което знам. Дължиш ми да останеш.

М.: - Не ме научи да летя, нямам и super powers. Тръгвам с полета до Париж утре. Отивам при чичо. Кой си ти?

Д.: - Ще те чакам! Мяу! (Дяволът се превръща в черна котка и се оттърква в крака на недоволната Мареке. Говорещите не са постигнали споразумение и сделка не е сключена. Черната котка хваща и убива колибрито. Първата котка, засрамена, избягва от градината.)

Завеса.

Мареке никога не сн върна.

В Немеген гледа религиозна пиеса

на (старо)нидерландски

и реши да се покая за греховете си.

Чичо й я заведе в Рим.

Сцена 3 (Обширна, студена и мрачна приемна в Папския дворец във Ватикана. Обстановката е решена в сиво и напомня за притвор в изоставена църква. Приемната е празна с изключение на трон, поставен на импровизиран дървен подиум, и два стола. Вижда се, че Църквата изпитва финансови затруднения. Папата седи на трона и чете доста обемна, набързо подвързана книга,, зад него, надвесени над написаното, са двама кардинали на средна вхзраст. Марике и чичо й се въртят притеснено на ниските неудобни столове пред полиума. Moenen подслушва разговора, скрит в измерението на свръхсетивното. Намиращите се в приемната могат да чуват гласа му и понякога тежкото му дишане.)

М.: -  Няма да питам кой сте, очевидно е. Ваше Светейшество!

П.: - Коя си ти? Чета твоята curriculum vitae в момента ... Добре написано, силно, селският пастор ли я писа?

М.: - Не! Аз съм авторът, авторката, Свети Отче! Името ми е Марике от Нимеген. Извинете, но и Вие ли чувате тежко дишане, идващо някъде отгоре? (Марике тревожно се озътра.)

П.: - Да де, да. Прекалено високо образована за пост при нас, боя се, а и постове в момента няма!

М.: - Не кандидатствам за вакантна позиция. Знам, че места за heiligen (жени – светици) в момента няма. Желанието ми е да се покая и да бъда опростена за греховете си.

П.: - Живяла си в блудство не с друг, а с Moenen, De duvel. (This creep never tires of using aliases!)

Д. (глас от свръхсетивното, който стряска всички, с изключение на папата): - Брак беше, няма блудство! Брак!

М.: - Чувате ли? Знаех си аз! (към посоката, от която идва гласът) Кой си ти?

П.: - Влюбен. (към Марике) Успокой се, нормално погледнато, всички наши приемни са hacker-proof, но стават гафове. (Един от кардиналите напуща приемната, за да даде разпореждания на охраната.)

М.: - Благодаря, Ваше Пресветейшество!

П.: - За нищо! Сега, предлагам следното, оковаваме те във вериги – китки и врат, за период от две години. След това ангел отваря оковите, греховете ти са опростени и ставаш пълноправен член на селската общност. (Всички са неподвижни. Тежкото дишане секва. Говорещите са постигнали споразумение и сделката е сключена.)

Изоставеният й съпруг я намери.

Полетя с нея към облаците

и я пусна.

Окована.

Не можеше да се раздели с душата й.

Марике полетя надолу,

пропада дълго през възвишеното

безкрайно-дълбоко небе.

Синьо, синьо.

Не умря от удара,

а от покаяние

две години по-късно.

Можене да стане професионален философ.

Доцент по богословие или писател.

Можеше да бъде алхимик.

R.I.P Марике от Немеген.

Неокована да бъде душата й!

(глас от свръхестественото)

Л.: - В Немеген има университет.

Завеса!

Миглена Дикова-Миланова

2023, Белойл