Свобода

Празен вагон рано сутрин,

усещам вперен поглед,

някъде изпод седалките.

Момиче на пода,

сиви дрехи и боса.

Ставам и тръгвам към нея,

двама от влаковата охрана

стигат първи.

Тя върви без съпротива,

явно е свикнала.

Само в очите й,

под притворените клепачи,

проблясва свобода

като лятна мълния.

Такава свобода

е мракът, когато

вървиш в мрака

по нощен път през полето.

Вълната, когато

вълните набъбват и отнасят

крайбрежните диги.

Такава свобода е отвъд

правомощията на полицията

и системата за социална помощ.